..но не мога да го обясня. Тези вихри на въображението, феерии от цветове.. Гледам ароматизаторите, хубави цветове, а и висят. Искат да ме извикат, но ще се правя на ударен. А и обичам да ми говорят все едно ме няма.
След 10 часа безсъние в часовете за сън, очите ти се чувстват като след 10 минути плач. След 10 часа болка в часовете за радост, душата ти предпочита да бе плакала 10 минути и спала 590.
Плюс това нищо няма да стане, тя не може да си го позволи, а че на него му е все едно е ясно. Всичко трябва да си има граници братле, нали.
Трепери ми ръката, ала няма да мръдна колата. Не мога да огрея насекаде. Вече бях и повече няма да бъда, убиец.
