love will tear us apart

again

Love

love love love

I was strolling down past Paris way
I walked through the streets

in the light of the day
I knew that summer had arrived when I saw your eyes

When I see you when I hope

that it was Good
as it was good for me
as it was good for you
then it was good for me

And love

love will tear us apart

again

Сърце. Състезание.

Съзнание.

Струна.

I am me,
And you are you,
As you can see;
But when you do
The things that >you< can do,
You will find the Way,
And the Way will follow you.

Nobody but me..

Та пия аз кафе в събота,

вече времето иде към икиндия

и всичко си идва на място..

for the night has been unkind.

Dali da vlezmem da se raznesem po etajite?

Дали да не се закупим?

Или да се загубим?

Леле майко

Какво да правим сега

Бързо напредва тази нощ и луната свети като за последно

Пак ли ще избухва?

Ако няма куче което да лае по нея се свива

Дали дали дали

Изпитвах досада, защото в стаята, зад паравана, заразената от мен Зиночка не оправда надеждите ми, остана пак така възторжена и затова безполова, както когато подвикваше: ах, колко е чудесно. Тя ме галеше съблечена по бузите и мъркаше: ах, миличкият ми, ах, сладкият – и в гласеца й звънтеше момичешка, детска нежност, и тази нежност, не превзета, не, а сърдечна, ме караше да се срамувам, не ме оставяше да се представя пълноценно в така нареченото безсрамие, макар че това е погрешно, защото най-важната и знойна прелест на човешката порочност е в преодоляването на срама, а не в липсата му. Без да подозира Зиночка пречеше на животното да надделее над човека, затова сега, с чувството си на неудовлетворение и досада, нарекох цялото ни премеждие с една дума: напразно. Напразно заразих момичето, си мислех и чувствах, но това напразно го усещах и разбирах в такъв смисъл, сякаш не бях сторил нещо ужасно, а дори напротив, един вид се жертвах с очакването да изпитам за отплата удоволствие, а не го изпитах.

„

Изричайки думите се почувства неловко, думите бяха противни, думите лъжеха, думите винаги лъжеха, думите прекалено опростяваха нещата, обръщаха в гавра единственият начин да се живее почтено – да обичаш, каквото и да става, да обичаш въпреки лъжите, въпреки истината, въпреки грозотата, въпреки омразата, въпреки лудостта, дяволската неустановеност, неизмеримата разлика, отчужденията, безотговорностите, злобните закачки, арогантността, тънките сметки, преструвките, измамата.