След 10 часа безсъние в часовете за сън, очите ти се чувстват като след 10 минути плач. След 10 часа болка в часовете за радост, душата ти предпочита да бе плакала 10 минути и спала 590.
Плюс това нищо няма да стане, тя не може да си го позволи, а че на него му е все едно е ясно. Всичко трябва да си има граници братле, нали.
Трепери ми ръката, ала няма да мръдна колата. Не мога да огрея насекаде. Вече бях и повече няма да бъда, убиец.
На този етап се съмнявам, че някога ще спра да виждам образите в съзнанието си.
Вече се надявам на следващото най-добро - оставям ги да пребивават необезпокоявани в някое забутано кътче и успявам да забравя за тях през повечето време. Сигурно ще отнеме много време, може би повече отколкото имам.
Лошото е, че нямам контрол над това кога ще се появят, но пък над кое ли имам.
Хубавото е, че при нужда бих знаел къде да ги потърся.
Искам да разкарам тези “шедьоври”, но не знам как. Две публикации ще ги отнесат далеч от заглавната страница, ще ги направят Предишни. Параноично проверявам статистиките всеки ден, току виж някой каже, че са отвратителни (”шедьоврите”, не статистиките), което ще ме принуди да ги изтрия - дали?
******
Само-поставената задача е безсмислена, ако нямаш намерение да я решаваш. Защо ли създадох Α+arts..
******
Искам да мога да пиша безсмислени върволици от думи, които да вълнуват, като тези на кучето или като записките..
******
А аз няколко нощи преди това.. А и познах кой пише преди да видя..
Няма коментари » | 
Misc | 
Постоянна връзка
Публикувано от Александър
