Gavin Rossdale

28 октомври, 2007

It’s a beautiful world, everyone’s insane.
Either you swim, either you fade.

It’s revolution time, we’re sleeping at the wheel.
Apocalypse child in a nuclear field.

We want to change the world but not what holds us back.
I want to be for you, what I’ve never had.

And all of this time I was just trying to reach you.
Through the rain traffic.

As you float into space, your white eyes hide your face.
As you float in between, I am with you if you leave.

Fragile to the waves, vicissitudes of days.
When I am with you, I feel a little brave.

The madness and the wars, the circles that we run.
Confusion we import – look what we have become.

And all of this time I was just trying to reach you.
Through the rain traffic.

As you float into space, your white eyes hide your face.
As you float in between, I die with you if you leave.
I die with you. I die with you. I die with you.

Голям е. Обаче наистина ли е толкова прелестна Гуен Стефани, че да си зареже бандата откакто е с нея ?!

   

Advertisements

Изправен съм пред празното поле на вторият ми пост

26 октомври, 2007

Току що престъпих вчерашното си решение да наричам проявите си тук публикации. Много важно.

Постнах пост или публикувах публикация – все тая. Нищо че реалното значение на ‘пост’ в българския език е съвсем друго или пък, че пак там значението на ‘поствам’ е никакво.

В този красив свят, в който всички са умопобъркани, отдавна властва n-езичието. Някакси ме притеснява факта, че на едно и също място присъстват думи на два или повече езика. Струва ми се несъвършено. Но, поемайки пътя на отричане от съвършенството (така или иначе илюзорно понятие), съм готов да понеса и това притеснение. Още в първата си публикация заявих, че вече подхождам с повече небрежност и за щастие така вероятността нещо да се случи е по-голяма.

А ето и доказателство, че от друга страна не мога напълно да се откажа от критичността си към ‘несъвършеното’:

– бях замислил да публикувам едно душевно излияние (есе, импресия или какъвто там литературен жанр се води), което написах преди 4-5 години, но при днешния му прочит сметнах, че е пълно с несъвършенства;

– бях замислил да публикувам едно друго душевно излияние (есе, импресия или какъвто там литературен жанр се води), което написах преди 4-5 години, но при днешния му прочит сметнах, че е пълно с несъвършенства;

– бях замислил да публикувам някоя интересна новина или статия, придружена с подходящ личен коментар, но не сметнах, че някой би се трогнал от това. Между другото ето два от възможните варианти в този случай:

-◊ „Purple Rain“ е най-великият саундтрак. Според „Ванити феър“ на седмо място е „Trainspotting“.

-◊ Най-прочутите „литературни“ кафенета и барове, където споменават че японецът Харуки Мураками в продължение на осем години държи в Кокубунджи, Токио, джаз-бар на име Peter Cat. Освен това  разказват как Реймънд Чандлър срещнал разбиране от страна на своите издатели и продуценти при дописването на сценария за Синята далия, които му осигурили подходящи условия да се превърне отново в алкохолик (бидейки това единственият според него вариант за преборване с творческата криза и успешно довършване на работата) и дори се погрижили да има медицински лица, които да го хранят венозно, тъй като не обичал да се храни докато пие.

И така, запълних този пост! с празнотии.

   


Първа публикация! Ами сега?

25 октомври, 2007

При втория ми опит да създам блог подхождам с повече небрежност (!) и нещата се случват по-бързо! Надявам се и за по-дълго.

Било много важно какво ще се напише в първата публикация. Така казват всички, така мислех и аз.

Е, не е!

Ще напиша само едно от поредицата кандидат-заглавия за предишния блог, които и сега стоят изписани на бялата дъска пред мен:

It’s a beautiful world, everyone’s insane.

See you when I see you. 😉

P.S.: По повод изписването на beautiful,  днес (отново) научих, че в английския език „няма к’во да се чудиш, всички прилагателни завършват с едно l, с изключение на  full… двете l-та се получават като ги направиш наречия и им прибавиш ly„. Каквото и да означава това.