Gavin Rossdale

It’s a beautiful world, everyone’s insane.
Either you swim, either you fade.

It’s revolution time, we’re sleeping at the wheel.
Apocalypse child in a nuclear field.

We want to change the world but not what holds us back.
I want to be for you, what I’ve never had.

And all of this time I was just trying to reach you.
Through the rain traffic.

As you float into space, your white eyes hide your face.
As you float in between, I am with you if you leave.

Fragile to the waves, vicissitudes of days.
When I am with you, I feel a little brave.

The madness and the wars, the circles that we run.
Confusion we import – look what we have become.

And all of this time I was just trying to reach you.
Through the rain traffic.

As you float into space, your white eyes hide your face.
As you float in between, I die with you if you leave.
I die with you. I die with you. I die with you.

Голям е. Обаче наистина ли е толкова прелестна Гуен Стефани, че да си зареже бандата откакто е с нея ?!

   

Изправен съм пред празното поле на вторият ми пост

Току що престъпих вчерашното си решение да наричам проявите си тук публикации. Много важно.

Постнах пост или публикувах публикация – все тая. Нищо че реалното значение на ‘пост’ в българския език е съвсем друго или пък, че пак там значението на ‘поствам’ е никакво.

В този красив свят, в който всички са умопобъркани, отдавна властва n-езичието. Някакси ме притеснява факта, че на едно и също място присъстват думи на два или повече езика. Струва ми се несъвършено. Но, поемайки пътя на отричане от съвършенството (така или иначе илюзорно понятие), съм готов да понеса и това притеснение. Още в първата си публикация заявих, че вече подхождам с повече небрежност и за щастие така вероятността нещо да се случи е по-голяма.

А ето и доказателство, че от друга страна не мога напълно да се откажа от критичността си към ‘несъвършеното’:

– бях замислил да публикувам едно душевно излияние (есе, импресия или какъвто там литературен жанр се води), което написах преди 4-5 години, но при днешния му прочит сметнах, че е пълно с несъвършенства;

– бях замислил да публикувам едно друго душевно излияние (есе, импресия или какъвто там литературен жанр се води), което написах преди 4-5 години, но при днешния му прочит сметнах, че е пълно с несъвършенства;

– бях замислил да публикувам някоя интересна новина или статия, придружена с подходящ личен коментар, но не сметнах, че някой би се трогнал от това. Между другото ето два от възможните варианти в този случай:

-◊ „Purple Rain“ е най-великият саундтрак. Според „Ванити феър“ на седмо място е „Trainspotting“.

-◊ Най-прочутите „литературни“ кафенета и барове, където споменават че японецът Харуки Мураками в продължение на осем години държи в Кокубунджи, Токио, джаз-бар на име Peter Cat. Освен това  разказват как Реймънд Чандлър срещнал разбиране от страна на своите издатели и продуценти при дописването на сценария за Синята далия, които му осигурили подходящи условия да се превърне отново в алкохолик (бидейки това единственият според него вариант за преборване с творческата криза и успешно довършване на работата) и дори се погрижили да има медицински лица, които да го хранят венозно, тъй като не обичал да се храни докато пие.

И така, запълних този пост! с празнотии.

   

Първа публикация! Ами сега?

При втория ми опит да създам блог подхождам с повече небрежност (!) и нещата се случват по-бързо! Надявам се и за по-дълго.

Било много важно какво ще се напише в първата публикация. Така казват всички, така мислех и аз.

Е, не е!

Ще напиша само едно от поредицата кандидат-заглавия за предишния блог, които и сега стоят изписани на бялата дъска пред мен:

It’s a beautiful world, everyone’s insane.

See you when I see you. 😉

P.S.: По повод изписването на beautiful,  днес (отново) научих, че в английския език „няма к’во да се чудиш, всички прилагателни завършват с едно l, с изключение на  full… двете l-та се получават като ги направиш наречия и им прибавиш ly„. Каквото и да означава това.