Задочна кореспонденция

29 ноември, 2007

dsc00805.jpg

Реших да й покажа, че оценявам „тайните“ й намерения да ми помогне.

Advertisements

Лека нощ

29 ноември, 2007

dsc00516.jpg

Добър вечер, Обич! Добър вечер!
Ах, каква ти вечер – нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат вече втория си сън!
Сигурно и ти спиш. И те галят
двете чужди сънени ръце,
не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие. Разбира се, не твойто!
Кой, чие – това е все едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя нощ!
Мое слънце, моя скръбна Обич!
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен твоя образ,
който не ми дава да заспя!
Нека да те милва който иска!
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна, си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва като с нож.
Ако ти си будна, те целувам!
Ако си заспала – лека нощ!

––––––––––––––––––––––––––––––
Бих искал да оповестя автора, но знанието ми за неговата самоличност е изгубено.


I Hate Mondays

22 ноември, 2007

Радиото не е мъртво! За съжаление радио-бизнеса е полу-мъртъв.

Но докато все още има ентусиазирани аматьори, ще ги има и техните слушатели.

Наскоро се замислих какво трябва на едно радио, за да е популярно. Какво трябва на един сайт, за да е популярен? Как се намира вярна аудитория? А бе май-май не стават лесно нещата. Но нищо не пречи да си пуснеш радио, което да слушат приятелите и познатите ти.

Чудя се какво би ги накарало да слушат музиката, която някой друг им предлага, вместо тази, която могат да си изберат сами.

А бе не знам, обаче.. Владо си направи радио на шега. И гори от ентусиазъм. И реализъм в същото време. А аз го слушам заради неговия ентусиазъм. И честно казано ми харесва да го слушам, макар и музиката да не е от „най-моята“.


‘sup, mate?

11 ноември, 2007

Hey, what’s up?

Надушвам нещо.


zxc

10 ноември, 2007

Поразителен резултат от включването на сайта в gbg.bg! Почти 600 посещения за едно денонощие срещу рекорд от 16 за изминалите 2-3 седмици от създаването. Сега всичко пак е спокойно и се сещам, че мога и да напиша нещо. 😉

Естествено мотивирам съм и от друго. По средата на едни тежки софтуерни експерименти със заснетото от фотоапарата и опитите за превръщането им в нещо приятно, с което да завладея селата, градовете и континентите по нашата Земя – съм понесен на крилете на една невероятна песен. За някои може и да е песничка. И за мен можеше да е. Обаче Майкъл Бубле е новото ми музикално увлечение в по-леки моменти. Като изключa постоянното му превъплъщение в новият Франк Синатра, което понасям все по-рядко след първоначалния ентусиазъм, го намирам за изключителен, а едно от ‘авторските’ му парчета за изумително. Everything! На първо слушане е толкова жизнерадостно, че лесно може да бъде сметнато и за лигаво, но ако в картинката включа гласа на тоз момък напет.. MAGIC! Чак прави всичко останало да изглежда величествено: и прозаичния сантиментален текст оформен като любовно обяснение към ТИ, която (надявам се да е жена) го кара да пее и е всеки ред, всяка дума и всичко, и за която не може да повярва, че е нейният мъж и че я целува просто защото може ( 🙂 ); и полу-семплата мелодия изпълнена с акустична китара и малко ударни…

Горното беше опит за конструиране на сложно изречение в стил Херман Хесе – жалък естествено.

Избяга ми мисълта. Ба.

And in this crazy life, and through this crazy times, it’s you, it’s you, you make me sing, you’re every line, you’re every word, you’re everything!

Тоя пич чак в един момент май се смее като пее, че тя е фром аут-ъф-спейс.

Много е зареждащ, брех. Замалко да изпусна момента да натисна бутона „свири това парче, докато изрично не ти кажа да правиш друго“, поради тежкото сковаване на компютъра от гореспоменатите софтуерни експерименти. А ужким не е много мързелив.

Та.. резултата от експеримента трябва да е готов, усещам го по мигането на курсора с ‘правилната’ честота. Сменям песента преди да го видя, не ми се ще евентуалните негативни реакции към РЕЗУЛТАТА да повлияят на любовта ми към парчето.

Поздрав за всички!

Голям чаровник, а? (Стига с тоя мачизъм!) Споменах ли, че има меден глас? Използването на този израз кара ли ви да се чувствате неловко?

Кат’ че ли ми се доспа вече.

Довижданееееее.


КАПАН ЗА СЪНИЩА

6 ноември, 2007

Няма да стана да пуша!
И съм в капана на собствения забранен плод. Освобождавам се с:

Ще стана да пуша и ще ми мине!
И съм в капана на собственото сляпо подчинение. Ето как се измъквам:

Ще лежа и ще се колебая докато ми мине!
И съм в капана на самозалъгването. Избягвам го, сменяйки посоката:

Ако човек не може да устои на собствения си забранен плод, на какво може да устои?
И съм в капана на търсенето на отговор на само-зададения въпрос. Прескачам го, но оставам на спасителната въпросителна пътека:

Ако човек не може да избегне собственото си сляпо подчинение, какво може да избегне?
Нов прескочен капан. Падайки от височината на скока опирам ръце в земята и ги разтварям, поставяйки следващ капан:

Ако човек не може да избяга от самозалъгването си, от какво може да избяга?

Мога да избягам от декора. Спомням си, че имам избор. Спомням си, че мога да ДЕЙСТВАМ. Прибирам капаните в джоба. Сменям декора. Ставам. Пиша и пуша три.

ТРЯБВА
ДА ЛЯГАМ ПО-УМОРЕН!


Awfully Considerate

6 ноември, 2007

А ти мислила ли си за мен?
Толкова внимателна.
Колко неща се сети да ми кажеш?
Колко от тях запомни,
колко запази и колко изтри?
Аз на теб или ти на мен се обади?
Ти ли ме сътвори?
Била ли си ужасна с мен?
Била ли си до болка откровена?
Запомни ли, когато бдях
над нашата душа ранена?
Припомни ли ми, че съм тук,
или избяга в твойто там?
Желаеше ли да съм друг,
тъй както го желаех сам?
Във хаосът ми ред ще дойде да цари,
Но аз ли теб или ти мен сътвори?