Добър вечер, Обич! Добър вечер!
Ах, каква ти вечер – нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат вече втория си сън!
Сигурно и ти спиш. И те галят
двете чужди сънени ръце,
не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие. Разбира се, не твойто!
Кой, чие – това е все едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя нощ!
Мое слънце, моя скръбна Обич!
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен твоя образ,
който не ми дава да заспя!
Нека да те милва който иска!
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна, си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва като с нож.
Ако ти си будна, те целувам!
Ако си заспала – лека нощ!
––––––––––––––––––––––––––––––
Бих искал да оповестя автора, но знанието ми за неговата самоличност е изгубено.