В края на нашето пътуване..

Роден е през 75-та. На 7 си защипва пенисчето с ципа на дънков гащеризон, нахлузен от майка му. На 16 няма и помен от защипването и пениса му се облива от девствената кръв на Моника-от-село. На 17 продава грамофона на баба си и си купува верига, за да го приемат скинарите. През следващата година попада в ареста за безобидното подпалване на стърнище край столично село, което предизвиква верижна катастрофа с 1 жертва и 4 тежко пострадали. Казва, че не знае как е станало – сигурно от хвърленият му фас. На 21 напуска работата си в хранителен магазин и започва редовно да пие с кварталните момчета-които-се-опитват-да-свирят-по-клубове. На 23 е приет архитектура, изкарва я навреме. Година преди това е бил в квартирата на уличен музикант – столично мазе с гледка нагоре към павирана улица. Тогава среща Ясмина, след като се влюбва в глезените й, гледани през прозореца и я догонва точно пред кафенето, в което тя след неговите единствено-възможни-и- предопределено-успешни-реплики се съгласява да влязат. След 3 години са семейство с дете. Той вече може да ръководи екип, тя се е научила да готви. През две и пета той е криво хлапе превърнало се в прав успяващ млад мъж. Тя е аристократично дете превърнало се в еманципирана млада жена и е с 3 години пред него, по възраст. Забравила е някогашното си високо девическо положение. Сега е по корем на паркета и учи сина си да плува. Чака мъжа си да стегне багажа и да си получат заслужения спа-уикенд. На път за кино пуска смс-и до всички мобилни оператори по разни благотворителни инициативи. Тя просто е прелестна. Често излиза с приятелки, а след срещата те се чувстват нищожни задето нямат и половината от живота й. Тя не знае това. След месец, в началото на новата година ще получи поръчаните завеси и ще добави още малко от себе си в еманципирания им дом. Тялото й е божествено и всяка следа от възраст е невидима. Докато не падне пудрата. През нощта след 3650 дена тя е с черна маска на лицето. Не за да заспи. За да не вижда как не я гледа. Прелиства книга и мечтае да има поне още толкова години колкото е имала досега и след тях да е поне толкова запазена колкото е сега, за да успее да изчука автора. Планира как ще го намери. Вече знае и от къде да резервира билети. На 66 години тя съзира себе си млада на отсрещния тротоар. Тича, за да се предупреди. На 66 години той вижда нея стара на тротоара. Отваря прозореца, за да я предупреди за идващата кола.

Advertisements

7 отговора към В края на нашето пътуване..

  1. Anna каза:

    Хубаво е, стана ми свито! И май е истинско, нали?

  2. Anna каза:

    не всичко е измислено, нали?…фактите, случките…прекалено е реално, за да си го измислил цялото

  3. някои са верни, други наполовина
    някои са неизживяни блянове, други несбъднати планове
    някои са плахи прогнози, други времето ги носи
    пъзелът е нареден, но с разместени парчета
    хипотезата ти е задоволена –
    so.. what’s real anyway, Anna?

  4. ..и понеже знам, че не си плиткоумна, можеш ли да разтълкуваш финала, Анна?

  5. Mr.Profit каза:

    So it goes …

    Keep going … 😉

  6. kritikut каза:

    tova e dobro samo det navqva nqkvi otricatelni misli no 6tom na debil kat men vazdeistva zna4i ima dusha v nego

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: