I wish you bluebirds..

РОСАР ОТ РАВНИНАТА, НА БОГА ПЛЕННИК

 

 

 

“Това е краят на историята (…) – само дето тя всъщност няма край,

защото ние, другите, които може би не сме верни,

но никога не ще загубим надеждата един ден да бъдем такива,

все така ще ги почитаме с нашите думи.”

 

 

Росар се роди в средната година от Господството на Бога. Историята му, скрита за моите очи, стана явна за ума ми. Със строги бележки по-долу, ще предам онези негови дни, които му отредиха място в сънищата ми, но не и в преданията на няколко народа преди мен – там той се роди от материални дела, в които примитивните му съвременници припознаваха висша намеса.

Нека читателят не страда от малкия брой на редовете ми за Росар, тъй като с тях предавам дори повече, отколкото е необходимо на Бога му, за да му отреди правилно място.

 

 

– – – – – –

 

 

Една ранна утрин, след безсънна нощ, Росар срещна Бога и първо наум, а сетне гласно обеща да Му служи до последния ден. След още половин детство, споходен от Адска трезвост и закъснял гняв, затвори след себе си портата на мъчителния Рай и потегли из безверното време, пълно с главозамайващи планини и пустини. За компас му служеха собствените му невинни блянове и нечия невидима воля. Болките си лекуваше с бъдеще, радостите с минало, и жадуваше да узнае дали е нарушил обета си, а по късно и дали някога го е давал. Гърбът му пренесе много товари, ръцете му милваха не едно лице, а коленете му бяха седло за няколко поколения. Когато достигна беловласите години на мъдрец, ослепя и заживя в неведението на мрака. Спомни си за онова, на което се бе заклел преди да срещне девет реки, шест морета и хиляда неизгрели слънца. Жаждата му бе утолена.

 

 

 

 

NY

Не голямата ябълка, а „новата“ година.

За да упражня творческите си умения, подходих произволно към една идея и я превърнах в подарък-пожелание-послание.
Казвам произволно, защото като такъв определям избора на посланието, (не)спечелило битката с другите възможни такива.
Давай, отвори кутията, съдържанието е за теб!