1/59 или Тът – тъъът…

 

..но не мога да го обясня. Тези вихри на въображението, феерии от цветове.. Гледам ароматизаторите, хубави цветове, а и висят. Искат да ме извикат, но ще се правя на ударен. А и обичам да ми говорят все едно ме няма.

 

След 10 часа безсъние в часовете за сън, очите ти се чувстват като след 10 минути плач. След 10 часа болка в часовете за радост, душата ти предпочита да бе плакала 10 минути и спала 590.

 

Плюс това нищо няма да стане, тя не може да си го позволи, а че на него му е все едно е ясно. Всичко трябва да си има граници братле, нали.

 

Трепери ми ръката, ала няма да мръдна колата. Не мога да огрея насекаде. Вече бях и повече няма да бъда, убиец.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: