Ден на к’во!?..

24 май, 2008

Ден на какво е двадесет и четвърти май?

На просветата, на културата, на литературата, на писмеността, на братята, на будителите, на учителите.. на всичко заедно или някаква по-сложна комбинация?

Понеже формулировката се сменя често, така и не съм запомнил каква е най-новата.

 

На каквото и да е денят обаче, мисля че поезията се връзва с него. Та, по случай 24-ти май, публикувам тук резултатите от втората „поетична вечер„, проведена в навечерието на празника. Резултатите от първата, състояла се няколко седмици по-рано, ще ги публикувам друг път, обещавам! (но срокове не давам) 😉

 

Да обясня правилата само.

 

Събират се няколко индивида, без значение на пол и възраст. Ужким да си правят купон, да се веселят, да пият и да ядат. Лиричният и състезателният дух у някои от тях взимат превес и се взема решение за провеждане на поетичен ‘конкурс’. Журито (по-често едночленно, отколкото многочленно, но това е породено от специфика в характерите на присъстващите) и/или самите участници с дружни усилия „нахвърлят“ десет думи и участниците започват да стихоплетстват с тях. Няма ограничения за обем и форма на стиховете, единственото условие е всичките десет думи да бъдат използвани. Някои се изхитряват и пробутват някоя (или няколко) от думите в заглавието на стихотворението, но журито е благосклонно. Други пък използват замествания от рода на ‘огнена вода’ вместо зададеното ‘уиски’ (например), но се оказва че журито прощава и за това. Важно е да се отбележи, че всичко протича едновременно сериозно и като на шега. Никой няма претенции за гениалност на произведението си, но в крайна сметка всички изненадват приятно, някои повече. 😉

 

И така, ето какви бяха десетте условия за двадесет-и-четвърто-майската поетична вечер:

 

1. слънце; 2. гъба; 3. сено; 4. не мога; 5. огледало; 6. вода; 7. полет; 8. длан; 9. забрава; 10. замечтан.

 

А сега, за ваше читателско удоволствие, за пробуждане на боговете на културата, за спомен на идните поколения, за поощрение на участвалите поети и разбира се – за мой огромен кеф, публикувам долу творчеството на тримата герои: (анонимни, разбира се) 😉

 

* За мишките, сеното, нарцисите и гъбите

Отровна гъба нейде във забрава

очаква замечтана жива длан –

за допира убийствен под луната,

за полета предсмъртен в огнен плам.

Случаен слънчев лъч проби сумрака,

по пладне, след обилен дъжд.

Самичка тихо гъбата заплака

при този нежен допир отведнъж.

Сълзите стичайки се бавно

пред нея сбират се във куп,

във водно огледало се превръщат.

Трупът не може да е тук.

 

 

**

Не мога да съм вечно твое слънце,

дори да искаш да те отразявам като огледало.

Не можеш да ме спреш на небосклона

и като гъба мислите ми да попиеш.

Но по дланта ти мога да предскажа

как ще ме смачкаш като капчица роса в сеното,

как ще потъна в полета на водната забрава,

за да изплувам гола, нова, замечтана.

 

 

*** Гъба

Усещам вятъра в очите ти.

Неволно се загръщам.

Отронен цвят пада във дланта ми.

почувствах се безцветна във представите ти –

затова си тръгвам.

Усещам лудо слънцето в гърдите си,

а с тебе пак не мога да се сгрея.

Как искам в полет от думи

душата си пред тебе да излея,

но копнежът ми затихва в поредната безизразна

и облечена в сила прегръдка.

Гласът ми притихва

и с една дълбока глътка

въздух обострям всичките си сетива,

а ти си воден… или сякаш си от вятър… толкова непостоянен.

И се опитвам да те разбера…

после ставаш стъклен…

Замечтана, търся пъстрота в очите ти,

но търсенето ми е оставено само.

Не ме докосвай,

сега милувките ти бодат като сено.

Отронен цвят пада във дланта ти –

пеперудена усещам се сега.

За миг – забравен, погледът ти изстива във сърцето ми.

И не чувствам тъга.

Разтварям ръцете ти

и всичко, виждам, за теб е почти както преди.

Огледалото в душата ми обаче отразява нови образи –

цветни, но вече сами.

 

 

 

Разбира се, уважаема публико, всички замесени в случването и оповестяването на гореописаните събития, очакваме вашите „wow“ коментари и оценки над 6 минус.;)

 

Advertisements

A man who wants nothing..

14 май, 2008

..is invincible..

..and perhaps soulless.