Analepsis (a.k.a. flashback)

Понеже си обещах..

Когато някъде през април за първи път се случи да „играем“ на поети, десетте думи, които трябваше да бъдат използвани според правилата, бяха:

1) забрава; 2) огън; 3) стая; 4) пеперуда; 5) душа; 6) апокалипсис; 7) медикамент; 8) беглец; 9) диамант; 10) изгрев.

Ето какво сътвориха четиримата участници:

* Апокалипсис сега *

В забрава търси цяра моята душевност

Като пеперуда в тясна стая своя край

Защо ли в свят един различен не избягат..

През прозорец огнен в изгрева роден

Диамантената клетка да разцепят

И в борбата на живота

Да попият истинския рай.

** Медикаментален апокалипсис **

Пише душата ми от болка изтерзана

Изпълнена с огън и жар разгоряна

Потънал в дълбоката тяхна забрава

В изпълнена цялата стая с омара

Не бягам и даже не мисля, защото

Като изгрев пред мен се разкрива

Диамантената усмивка на милата Даниел..

..Пърхаш край мен пеперудке любима.

*** От изгрева беглец ***

Без да чакаш огъня да догори

Бързаш да запалиш нов

Или в душата болката да отшуми

Преди още за забравата да си готов.

Всеки път ти коства капчица живец,

Бягаш – а оставаш всъщност от изгрева беглец.

Като пеперуда в празна стая,

С един прозорец и една врата,

Отлиташ – бързаш.. криеш се от края?

Огледай се – там имаше диамант, но ти не го видя.

И въпросът – има ли такъв медикамент,

От теб самият да може да те пази

Да дочакваш всеки истински момент

Да не бързаш, но и да не лазиш..

И всъщност – устремен – къде?

Към апокалипсиса на твоите мечти?

Накрая, просто от изгрева беглец оставаш ти.

****

Опитах да избягам

Да загубя себе си, и теб

Просто исках да забравя

За стаята, за празния портрет.

Защо сложих те във рамка,

Душата си защо разкрих?

Изгори сърце, стани на камък,

Щом от себе си се скрих.

Ти беше пеперуда,

Аз бях само стрък,

Ти кацна – о, каква заблуда!

Любовта превърна се във скръб.

Света превърна се във прах,

Това бе моето спасение.

Със изгрева без хапчета заспах,

С усмивка чакам продължение.

Похвално.

Но сега, два месеца по-късно си мисля, че авторите не са наред, да прощават.

А на места ми е откровено смешно.

Тук оставям скрит „победителят“, но тогава бях обвинен, че присъждам първата награда според лични пристрастия, затова я оттеглих и обявих, че всички са победители. И сега бих я дал на същия човек.

Аз не съм сред авторите в нито една от двете поетични вечери. И по-добре.

Тук ще пиша, ако има трети път.