b u

24 октомври, 2009

To know the Way,
We go the Way;
We do the Way
The way we do
The things we do.
It’s all there in front of you,
But if you try too hard to see it,
You’ll only become Confused.

I am me,
And you are you,
As you can see;
But when you do
The things that >you< can do,
You will find the Way,
And the Way will follow you.


Hand over your heart, lets go home

22 септември, 2009

I’m too young to feel this old.

homeNobody but me..


Quote of the Day

24 септември, 2008

afternoon

Та пия аз кафе в събота,

вече времето иде към икиндия

и всичко си идва на място..


Cast me gently into morning

16 септември, 2008

cast-me-gently-into-morning

for the night has been unkind.


How many characters per minute is fast typing?

9 септември, 2008

Ami ako nqma kogo da pregledame za tazi edna minuta kakvo 6te pravim dragi moi?

Dali da vlezmem da se raznesem po etajite?

Дали да не се закупим?

Или да се загубим?

Леле майко

Какво да правим сега

Бързо напредва тази нощ и луната свети като за последно

Пак ли ще избухва?

Ако няма куче което да лае по нея се свива

Дали дали дали


Like breathing

6 септември, 2008

Роман с кокаин

7 август, 2008

Изпитвах досада, защото в стаята, зад паравана, заразената от мен Зиночка не оправда надеждите ми, остана пак така възторжена и затова безполова, както когато подвикваше: ах, колко е чудесно. Тя ме галеше съблечена по бузите и мъркаше: ах, миличкият ми, ах, сладкият – и в гласеца й звънтеше момичешка, детска нежност, и тази нежност, не превзета, не, а сърдечна, ме караше да се срамувам, не ме оставяше да се представя пълноценно в така нареченото безсрамие, макар че това е погрешно, защото най-важната и знойна прелест на човешката порочност е в преодоляването на срама, а не в липсата му. Без да подозира Зиночка пречеше на животното да надделее над човека, затова сега, с чувството си на неудовлетворение и досада, нарекох цялото ни премеждие с една дума: напразно. Напразно заразих момичето, си мислех и чувствах, но това напразно го усещах и разбирах в такъв смисъл, сякаш не бях сторил нещо ужасно, а дори напротив, един вид се жертвах с очакването да изпитам за отплата удоволствие, а не го изпитах.