Quote of the Day

24 септември, 2008

afternoon

Та пия аз кафе в събота,

вече времето иде към икиндия

и всичко си идва на място..


Cast me gently into morning

16 септември, 2008

cast-me-gently-into-morning

for the night has been unkind.


How many characters per minute is fast typing?

9 септември, 2008

Ami ako nqma kogo da pregledame za tazi edna minuta kakvo 6te pravim dragi moi?

Dali da vlezmem da se raznesem po etajite?

Дали да не се закупим?

Или да се загубим?

Леле майко

Какво да правим сега

Бързо напредва тази нощ и луната свети като за последно

Пак ли ще избухва?

Ако няма куче което да лае по нея се свива

Дали дали дали


Like breathing

6 септември, 2008


Роман с кокаин

7 август, 2008

Изпитвах досада, защото в стаята, зад паравана, заразената от мен Зиночка не оправда надеждите ми, остана пак така възторжена и затова безполова, както когато подвикваше: ах, колко е чудесно. Тя ме галеше съблечена по бузите и мъркаше: ах, миличкият ми, ах, сладкият – и в гласеца й звънтеше момичешка, детска нежност, и тази нежност, не превзета, не, а сърдечна, ме караше да се срамувам, не ме оставяше да се представя пълноценно в така нареченото безсрамие, макар че това е погрешно, защото най-важната и знойна прелест на човешката порочност е в преодоляването на срама, а не в липсата му. Без да подозира Зиночка пречеше на животното да надделее над човека, затова сега, с чувството си на неудовлетворение и досада, нарекох цялото ни премеждие с една дума: напразно. Напразно заразих момичето, си мислех и чувствах, но това напразно го усещах и разбирах в такъв смисъл, сякаш не бях сторил нещо ужасно, а дори напротив, един вид се жертвах с очакването да изпитам за отплата удоволствие, а не го изпитах.


Уилям Сароян

2 юли, 2008

Човек живее любовта, не я говори, живее я във всеки един миг, усъвършенства я, не я оставя да си отиде, живее я, защото това е единственият начин да се живее почтено.

Изричайки думите се почувства неловко, думите бяха противни, думите лъжеха, думите винаги лъжеха, думите прекалено опростяваха нещата, обръщаха в гавра единственият начин да се живее почтено – да обичаш, каквото и да става, да обичаш въпреки лъжите, въпреки истината, въпреки грозотата, въпреки омразата, въпреки лудостта, дяволската неустановеност, неизмеримата разлика, отчужденията, безотговорностите, злобните закачки, арогантността, тънките сметки, преструвките, измамата.