Из Дневникът на един постепенно ослепял – ден едно две три

’Cause I’m cursed with second sight.

На този етап се съмнявам, че някога ще спра да виждам образите в съзнанието си.

Вече се надявам на следващото най-добро – оставям ги да пребивават необезпокоявани в някое забутано кътче и успявам да забравя за тях през повечето време. Сигурно ще отнеме много време, може би повече отколкото имам.

Лошото е, че нямам контрол над това кога ще се появят, но пък над кое ли имам.

Хубавото е, че при нужда бих знаел къде да ги потърся.

Ами звуците, звуците какво да ги правя?